pexels-photo-1007836

Защо индустрията за личностно развитие е провалена

Индустрията за личностно развитие е провалена. Не само е провалена, а е грешна из основи, казва в статия в блога си коуча на милионерите Питър Сейдж. Причината според мен е, че на света има три типа хора.

Първият тип са жертвите. Това са онези, които казват:

„Животът ми щеше да е прекрасен, но виж колко лоши работи ми се случват, все на мен“,

„Можех да работя каквото искам, да имам страхотна кариера, но ако познаваше майка ми, щеше да разбереш защо това не се случи“

или „Можех да се възползвам от всякакви възможности, но така и не получих добро образование“. 

„Можех… но“ – това е любимата им формула. Те винаги са жертва на обстоятелствата. Вероятно всеки от нас е изпадал в подобна ситуация. За тези хора животът е реакция на случващото се в околния свят. Нищо не зависи от тях, животът им е протекъл по определен начин, по независещи от тях причини. Те са жертва на обстоятелствата. 

И тук се появява личностното развитие, което им дава възможността да се измъкнат от създалото се положение, от капана. „Не стой просто така и не се оплаквай, не бъди жертва. Отиди и вземи всичко, което искаш от живота. Заслужаваш да получиш всичко, за което си мечтаеш, стига да посегнеш към него!“. Мантрата на това следващо ниво на съществуване е: „Всичко зависи от мен“. Ще получиш всичко, което искаш, ако се бориш за него. Не става дума дали имаш необходимите качества, а дали си даваш сметка, че наистина зависи от теб. 

Следващото ниво на съществуване наистина променя живота ти – ставаш деен, започваш да постигаш цели, за които преди само си мечтал. Мотивираш се, действаш, покоряваш. Нищо лошо – нали на това учат семинарите за личностно развитие. Освен един малък проблем… И аз самият съм го усещал върху себе си. Когато живееш години наред в този активен режим, се изтощаваш безкрайно много. Като хамстер в колело, ти се надбягваш със себе си за една непостижима цел. Близка, но непостижима.

„Само да спечеля първия милион, и ще съм щастлив.“ 

„Само да си купя тази кола и всичко ще се подреди.“

Удовлетворението е на една цел разстояние. Но това е измамно. Удовлетворението така и не идва. Все трябва да работиш още повече, да отидеш на още един семинар, да изкараш още пари…

Няма удовлетворение в това. Гониш мечти, само за да разбереш, че всъщност са били кошмари. Нямаш време да усетиш къде си и какво става. 

Ако се вгледаме по-отблизо обаче, ще видим, че някои от хората, които сбъдват нещата със собствените си усилия, намират време да изпитват удоволствие от това. Когато аз самият бях в режим „от мен зависи всичко“, се чудех какви са тези хора. Късметлии ли са? Как са успели да счупят матрицата? Разбрах, че има и друго ниво. Онези, които го бяха достигнали, също работеха здраво като мен. Но сякаш нещата им се случваха с лекота, без усилия. Някак си се бяха научили да го правят и исках да проумея тайната им.

Исках и аз като тях да плувам с течението, вместо непрекъснато да се боря с него. Към това трябваше да ме отведат семинарите за личностно развитие – към умението и настройката да хванеш попътен вятър и той да те носи, вместо непрекъснато да си „инжектираш“ нови дози мотивация за борба с обстоятелствата.

Изумих се, че става дума за такова отделно ниво на съществуване, за което коучовете по личностно развитие не говореха изобщо. Или пък говореха по езотеричен, неясен начин. Те не даваха никакви практични насоки как да достигнеш до следващото ниво – нивото, което наричам „през мен“; моментът, в който животът започва да тече леко. Нещата ти се получават без усилие, без борба. Успехът вече ти носи истинско удовлетворение, а не просто моментно задоволство. 

Може и да работиш същите часове като преди, но ги усещаш като по-малко. Личните ти отношения също се променят – битката за надмощие с другия отстъпва място на лекота и удоволствие от общуването. Изпитваш прилив на вътрешна енергия и дори нямаш нужда от кафе, за да се чувстваш жив. Това е нивото „през мен“ и натам трябва да се насочим. Само че никой не ни учи, никой не показва пътя дотам.

Аз го открих, едва когато се разминах на косъм от смъртта. Стоях встрани от пътя, треперех и осъзнах с цялата тежест на случилото се, че усилията НЕ си струват. Да работиш здраво, само за да докажеш пред другите колко можеш, НЕ си струва. Тогава осъзнах следващото ниво – „през мен“. Тогава отпадна целия товар от съображенията „Какво ще си помислят хората“, чак тогава започнах да се нося по течението на живота. Вратите се отваряха пред мен с лекота, усещах се жив…

Коучовете не ви учат на това. Те само повтарят, че от вас зависи всичко и ви карат да работите до изтощение вместо да ви покажат пътя към следващото ниво.

Питър Сейдж

Етикети:, , , , , ,
Предходна статия Следваща статия

Comments

Add Your Comment
    • ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
    • 12.08.2019
    Отговор

    Харесва ми

      • Brainfoza
      • 13.08.2019
      Отговор

      Здравейте, радваме се, че статията Ви харесва. Ако желаете може да предложите тема или автор за наша следваща публикация на мейл grow@brainfoza.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *