Пушачите обикновено са неспособни да определят сами точните симптоми на никотиновата зависимост, които практически са почти незабележими (например лека умора и учестяване на дишането). Мозъкът химически „забравя“ за симптомите на никотина в рамките на едно денонощие. Много пушачи обаче изпитват сериозни негативни емоционални състояния дълго след отказване – стрес, раздразнение, напрежение, неконтролируем апетит, потиснатост, депресия и др. Това всъщност не са ефекти на отдръпването от никотина, а когнитивни и поведенчески проблеми.
Симптомите със силно въздействие, които толкова притесняват пушачите, може и да не се появят изобщо, но това е индивидуално и е до човека. Да спреш цигарите, без значение колко дълго и интензивно си пушил, може да бъде много лесно или невероятно трудно. Всичко зависи.
Всеки е чувал страховити истории на хора, които са се борили с отказването месеци, а дори и години. Лошата новина е, че тези истории далеч не са преувеличени. Напротив, за хората, които ги разказват, те са абсолютната, буквална реалност. Биха се заклели, че „спирането е кошмар“ и не са готови дори да чуят, че може да бъде иначе. Съществуват обаче и други хора, които сякаш се отказват от този вреден навик лесно, без особено усилие и без „абстинентна криза“. Те не се опитват, не се борят и не се провалят. Те не съжаляват за избора си. Напълно безчувствени и безразлични са към пушенето и то не им липсва.
Това не е така, защото някои хора са различни физически и се пристрастяват по-слабо или по-силно от други. Разликата няма нищо общо с нашето тяло и мозък. „Трудно“ или „лесно“ се определя изцяло от отношението ни и по-точно как възприемаме действията си. Възприятията определят нашата реалност и тези две противоположни позиции ни дават възможност съзнателно да изберем каква да бъде тя.
Пътят към промяната включва 3 нива:
1. Интелектуална осъзнатост – да знаем какво са цигарите и как влияят на здравето ни. Едва ли има човек, който да не е запознат с тези неща, но, както е видно, това далеч не е достатъчно, за да спрем тютюнопушенето.
2. Емоционална осъзнатост – да разберем и усетим какво не печелим от пушенето и какво можем да загубим, ако не спрем. Това значи например да погледнем през очите на хората, които ни обичат, и да разберем колко въздействащ може да бъде за тях резултатът от нашето неглижиране. Обикновено пушачите сами достигат това ниво след силен емоционален стрес – при болест, тежка загуба или травматично събитие.
3. Смяна на идентичността – най-съществено за успеха. Горните 2 нива са важни, но са пряко свързани с волята. А тя е като мускул и независимо колко силен е човек, рано или късно волята се уморява и отпуска. Пушач, който „се опитва“ да откаже цигарите, казва, мисли и чувства по модела: „Пуши ми се, иска ми се да можех да пуша, имам нужда да пуша, но не трябва, вредно е и не бива да си позволявам“. Когато визуализира бъдещето, той е потиснат и изплашен, че ще трябва да премине през моменти на силно желание и да устои. Че ще се терзае, тормози и всичко ще бъде вместо приятно и забавно, мъчително и тягостно. Естествено, създава си огромни дози стрес и вътрешно съпротивление, тъй като става дума за борба със себе си и постоянно негодуване от собствения избор.
От друга страна, идентифициращият се като непушач казва, мисли и чувства по модела: „Мога да пуша когато и колкото си поискам, но предпочитам да не го правя, просто защото не искам“. Този човек вярва, че получава желаното, когато не пуши. Чувства се свободен, изпълнен с енергия, уверен в себе си и нетърпелив за бъдещето. Там го чакат точно моментите, които иска. А ние никога не страдаме, когато получаваме това, което желаем Идентичността на непушач означава да мислим за цигарите като нещо лошо, ненужно и най-важното – ограничаващо за нашите преживявания. Защото за пушача нищо не е пълноценно и приятно, ако няма цигари и възможност да ги пуши.
Нашите възприятия и реалност са директно повлияни от вътрешния ни диалог и затова ако търсим промяна, трябва непременно да променим съзнанието си. Тя може да настъпи по собствено желание в състояние на здраве, жизненост и енергия или принудително в състояние на болка и страдание. Въпросът е – защо да чакаме второто?