Какво ще кажат хората или данъкът „обществено мнение“

„Какво ще кажат хората“ звучи в главата на много от нас ежедневно стотици пъти. Обременени от мнението на другите, не си даваме свободата да бъдем себе си. Какво всъщност се случва обаче ни разказва Питър Сейдж в тази част от интервю дадено пред Inspired Edinburg?

Ние сме звездата в своя собствен филм – филма на нашия живот. И го знаем, защото сме единственият човек, който присъства във всяка сцена. Това означава, че хората край нас ще играят или поддържаща роля, а 99% от тях ще бъдат просто статисти. И тези 99% спират да мислят за нас в момента, в който приключи общата ни сцена. Така е, защото в този момент те играят главната роля в своя собствен филм. Грешката, която почти всички допускаме, е да смятаме, че другите ни виждат по същия начин, по който ние възприемаме себе си. Когато се гледаме в огледалото, сме главното действащо лице. Ставаме сутрин и сме звездите в лентата. Автоматично приемаме, че и за околните сме главните герои, но това не е така. Те виждат себе си като главното действащо лице в техния собствен филм, а ние сме само поддържаща роля за тях или в 99% от случаите – просто статисти. Истината е, че повечето хора не се интересуват достатъчно от нас, за да се ангажират с мнение. Те са прекалено заети да се тревожат какво другите мислят за тях. В резултат на което, всеки един от нас живее в своеобразен балон, изпълнен със собствената му важност. Разхождаме се наоколо предпазливо и си въобръзяваме, че останалите ни гледат и се вълнуват от нас. Това, което те всъщност правят, е да се озъртат смутено в собствения си балон, чудейки се дали някой не гледа тях. 

Бремето на общественото мнение, или мисълта „какво ще кажат хората“, е напълно излишна част от вътрешния ни диалог. Тази позиция е хипнотичен поглед над реалността и спирачка за вдъхновението, себеизявата и самоувереността, така необходими за нашето ежедневно развитие. 

По материали от Питър Сейдж