Нагласа за растеж: какво е това?
Нагласата за растеж се изразява във вярата, че интелигентността може да се развива. Според изследвания, учениците с нагласа за растеж разбират, че могат да стават по-умни чрез усилена работа, използване на ефективни стратегии и помощ от други хора, ако е необходима. Обратна на това е фиксираната нагласа, според която интелигентността е вродена и не може да се променя.
Когато нагласата ни е за растеж, възприемаме средата като вълнуващо място с много възможности за развитие и прегръщаме предизвикателствата, приемаме ги за шансове да подобряваме уменията си.
Защо има значение?
Убежденията ни относно нашата интелигентност силно влияят върху реакциите ни към всичко, което се случва в живота, включително към проблемите и пречките. Когато имаме фиксирана нагласа, животът може да бъде плашещо и стресиращо преживяване, съпътствано от нуждата непрекъснато да се вслушваме в мнението на другите за нас. Това може да ни предразположи да избягваме всякакви предизвикателства и да се отказваме, когато очакваме нещо да бъде по-трудно. Когато обаче нагласата ни е за растеж, възприемаме средата като вълнуващо място с много възможности за развитие и прегръщаме предизвикателствата, приемаме ги за шансове да подобряваме уменията си.
Какви примери може да се дадат?
Представете си, че сте ученик и получавате ниска оценка по математика. Как бихте реагирали в зависимост от двата типа умствена нагласа?
Ако вярваме , че интелигентността ни е природно определена, си казваме: „Не ме бива по математика, ясно е, че не ставам. Изобщо не си струва да се занимавам“. Съответно намаляваме усилията, които влагаме в математиката в дългосрочен план. Представянето ни в училище се влошава, както и потенциалът ни за развитие.
Ако вярваме, че интелигентността може да расте, си казваме: „Хм, не съм усвоил тези задачи. Явно трябва да се поупражнявам повече или да пробвам нов подход“. Увеличаваме влаганото досега усилие и прилагаме позитивни стратегии за учене. В резултат представянето ни се подобрява, а и сме още по-ангажирани с училището.
Не е ли този пример с ученици приложим за всяка сфера от света на възрастните? Колко пъти критиката или провалът са ни отказвали да се развиваме и да преследваме целта си? Когато имаме умствена нагласа за растеж, приемаме провалите, пропуските и неуспеха просто като уроци и стъпки по пътя напред. Не падаме духом, а се вдъхновяваме от наученото и опитваме пак. Звучи просто, нали?
Ето няколко примера как можем да стимулираме умствената нагласа за растеж и да променим бъдещето си, а защо не и бъдещето на тези около нас.
На първо място, има научни доказателства, че мозъкът ни се развива чрез усилията, които полага, чрез прилагане на нови стратегии и повторни опити. Вижте например това видео.
На второ място, следва да променим начина, по който мислим и споделяме мисли за успехите или провалите. Вместо „О, много си добър по математика, имаш шестица“, може да кажем: „Явно си положил много усилия и шестицата ти го доказва“. Вместо „Браво, много си умен, отличник“, може да кажем: „Хареса ми как си опитал няколко начина да намериш решение и си стигнал до верния отговор“. Така вместо да хвалим или критикуваме умението, насочваме коментарите си към самия процес.
В заключение ще споделим една статистика, която говори сама за себе си. В 15 научни изследвания по темата, проведени от 2002 до 2017 г. сред повече от 500 000 ученици, над 495 000 са показали по-добри резултати в училище след осмислянето на идеята за умствената нагласа за растежа.