Карта на емоционалните състояния и как тя може да ни бъде от полза в ежедневието.

По записки от лекция на Питър Сейдж, от цикъла лекции създадени за програмата Elite Mentorship Forum.

Картата на емоционалните състояния е плод на над 30 годишни изследвания, 250 000 мускулни тестови калибрации и проучвания ръководени от др. Дейвид Хоукинс. В нея са описани 16 нива на съзнателност и кореспондиращите им емоционални състояния и разбирания. В изследванията си Др. Хоукинс разгръща идеята, че различните емоционални състояния, през които преминаваме са във взаимовръзка с честотата на електромагнитните вълни, които мозъкът ни излъчва. Работата му е сериозно подкрепена от научни експерименти, чийто най-систематизиран резултат е всъщност таблицата на емоционалните състояния. Сложен и интересен инструмент, в този материал ще ви разкажем какво представлява и как може да я използвате, за да разберете по-добре себе си и околните  и да съумеете да използвате енергията си по-ползотворно. Картата ни дава възможност да надникнем зад скритите мотиви, задръжки и желания и да осъзнаем какво ги провокира. Тя е също така компас указващ посоката на себеосъзнаването, на щастието и удовлетворението и на влиянието над околните чрез присъствие а не чрез сила.

Какво представлява картата на емоционалните състояния?

Картата на съзнанието представлява таблица със стойности наречени калибрирана честота на нивото, емоционално състояние, резултат, възглед за живота и възглед за Бога[1]. „Калибрирана честота на нивото“ представлява определена цифра – от 20 до 1000 –  адаптирана за по-лесно възприемане към енергийната честота с която резонираме. Самата скала е експоненциална, а не линейна и придвижването дори само с 5 точки означава истински скок в нивата на сила и енергия.

Преди ерата на технологиите, поради липса на достъп до информация, повечето хора за периода на целия си живот са се придвижвали само до 5 точки нагоре. Единствените източници на информация относно съзнателността и просветлението са били местният свещеник или учител. Днес, имаме достъп до много повече информация, но въпреки това средата, в която живеем, семейството ни, колегите ни и начинът ни възпитание са в основата на това къде точно по скалата пребиваваме през повечето време.

Какво ни дават по-високите нива в таблицата?

Вървейки нагоре по редовете, ние вибрираме на по-висока честота и разполагаме с в пъти по-голяма енергия. Енергия, която влияе на хората и света около нас, без да е необходимо да налагаме волята си, чрез сила.

Кои са най-ниските енергийни нива и как да се издигаме нагоре?

Най-ниско в скалата стои ниво „Срам“, чиято калибрирана честота е 20. Присъщото му емоционално състояние е „унижение“. Възгледът е, че животът е нещастен, а Бог – презиращ, т.е. че презира дадената личност. Една от причините, че хората живеещи непрекъснато в състояние на срам  и унижение не стигат до самоубийство е, че то само по себе си изисква повече енергия, за да бъде осъществено.

Следващото най-ниско ниво е „Вина“ с калибрирана честота 30 и преобладаваща емоция – обвинение. Резултатът за живота е разрушителен, преобладава възгледът, че животът е лош, а Бог – отмъстителен. Съдбата непрекъснато изпраща наказания.

Изкачваме се до ниво „Апатия“ с честота 50 и преобладаващата емоция отчаяние. Резултатът е абдикиране, тоест отказване. Възгледът за живота се характеризира с безнадеждност, а Бог се смята за осъдителен. Хората, които са изгубили всякаква надежда, се намират на това ниво.

Следващото ниво е „Скръб“ с честота 75. Преобладаващата емоция е съжаление, а животът преминава в униние. Възгледът е, че животът е трагичен, а Господ – пренебрежителен. Съдбата/ бог са толкова надменни, че не им пука за мен, затова ми изпращат толкова нещастия.

По-нагоре е ниво „Страх“, което всъщност се характеризира с много по-висока честота от предходните нива – 100. Преобладаващата емоция е тревога. Повечето хора се затварят в себе си, тъй като се страхуват да вземат участие. Възгледът е, че животът е страшен, а Господ – наказващ.

Следва ниво „Желание“, което се калибрира на честота 125, тоест е много по-силно от нивата под себе си. И макар с все още негативна асоциация, това е първото ниво, в което човек изпитва някаква мотивация да поеме живота си в ръце. Започва да желае да се измъкне от по-ниските нива, при които е жертва. Страхът може да е добър мотиватор за постигане на нещо – страх от загубата на работа например. Преобладаващата емоция обаче е ламтеж и животът се развива чрез процес на поробване. Ставаме роби на желанията си. Очевидно, животът се възприема като разочароващ, защото никога не сме удовлетворени – винаги вярваме, че щастието се крие зад следващата цел. Бог се възприема като отказващ – постоянно негодуваме, че желаем всичките тези неща, но Бог не ни ги дава. Повечето хора се фокусират върху обекта на желанията си, но истината е, че те всъщност остават на нивото „Желание“ дори когато получат това, към което се стремят. Започват да имат нови стремежи и никога не са удовлетворени.

Следва ниво „Гняв“ с честота 150. Това е едно много полезно ниво, защото ако човек на ниво „Апатия“ успее да стигне до ниво „Гняв“, енергията му се увеличава и може да се канализира в негова помощ. Гневът е силен мотиватор за всички по-долни нива и често пъти е стъпало към по-добър живот, макар сам по себе си да е разрушителен. Чрез гневът може да извадим един човек от апатия или срам и да му помогнем да се придвижи нагоре за негово собствено добро. Преобладаващата емоция е омраза, животът тече под знака на агресията, не задължително физическа. Възгледът за живота е антагонистичен – човек е постоянно „напрегнат“, а останалите, които са възприемани като противници, „треперят“. Възгледът е, че Бог е възмездяващ.

От „Гняв“ се преминава към „Гордост“ с честота 175. Това е силно ниво, защото сами може да си представите каква е разликата между това да си на улицата без работа, унизен и отритнат от живота спрямо това да си военен от специалните части, например. Много хора преминават подобен преход и това за тях е възход. Преобладаващата емоция е презрение. Състоянието изисква човек е в превъзхождаща позиция, и ако тя бъде изгубена бързо преминава надолу към гняв. Животът се характеризира с постоянно високомерие и се приема за изискващ – изисква се да вървим напред, за да поддържаме гордостта си. Казваме си: „Животът изисква от мен да съм най-добрият“, живеем под натиск да изпъкваме в името на гордостта. Възгледът за Бог е безразличен, защото сме фокусирани върху самите себе си. Гордостта се базира на егото и води до постоянни предизвикателства, които се решават не чрез вътрешната ни сила, а с постоянно усилие. Друг пример можем да дадем с родителската гордост. Гордеем се с постиженията на децата си, но ако те се провалят и не оправдаят собствените ни очаквания, започваме да се гневим.

Това ниво е гранично. То и останалите нива под 200 се характеризират с фалш, липса на почтеност и не подкрепят живота, т.е. характеризират се с разруха. Всичко дотук работи на принципа не на силата, а на усилие да оформим обстоятелствата както желаем. Опитваме се да се борим с живота, за да го оформяме според собствената си визия.

Първото ниво, където се проявява сила, а не усилие, е с честота над 200. Нивата от 200 нагоре се характеризират с истина почтеност и жизнеутвърждаване, т.е. със съзидателност. Животът започва да се подрежда сякаш от самосебе си, а вложените от нас усилия намаляват.

Ниво с честота 250 е „Неутралност“ и не бива да се бърка с „Апатия“. При „Апатия“ си казваме: „Не ми пука“, а при „Неутралност“ – „Добре съм“. Преобладаващата емоция е доверие, а резултатът – че човек се пуска, освобождава се. Животът се оценява като сносен – „Добре съм, където съм“. Има доверие към живота и всичко се подрежда.

Следва ниво, отново свързано с желание, но става дума за „Вдъхновяващо желание“. Честотата е 310. Човек се справя добре, защото иска и е вдъхновен да е от полза за другите. Преобладаващата емоция е оптимизъм, а възгледът за живота – че има надежда. Резултатът е, че човек се задвижва напред от своите намерения. Той вярва, че Бог е вдъхновяващ.

Ниво „Приемане“ е с честота 350. Емоционалното състояние е прошка. Приемаме, че нещата се случват поради определени причини и че не всичко е само заради самите нас. Приемаме грешките на другите към себе си и резултатът е, че надрастваме съденето. Това ниво е наистина високо и много малко хора, пребиват постоянно тук. Да бъдем способни да не осъждаме другите, да прощаваме всичко и да бъдем спокойни – са емоциите в основата на нивото. Възгледът е, че животът е хармоничен, а за Господ – че е милостив.

Следващото ниво е „Разум“, а честотата – 400. Емоционалното състояние е разбиране, добиване на смисъл. Резултатът е, че приемаме като обичайно и нормално абстрактното подреждане на живота по най-добрия начин. Животът придобива вдъхновяващо и позитивно значение, приема се като смислен. В противоречие с долните нива, където си задаваме въпроси от типа на „Не знам защо ми се случват това“, „Защо нямам късмет“ или „Защо все на мен“, тук  вярата е, че Бог е мъдър, за да ни предостави нещата такива, каквито са. Уроците, които животът ни предоставя имат своята цел и тя ни помага да се развиваме.

Следва ниво „Любов“ с честота 500. Една дума – много значения. Тук говорим за безусловната любов. Преобладава емоцията благоговение, липсва омраза. (Омразата е просто липса на любов.) Резултатът е откровение, разкриване, постоянно впечатляване от това колко е невероятен животът и колко добронамерен е той. Очевидно, Бог е обичащ. Само около 5% от всички в изследванията на др. Дейвид Хоукинс са били калибрирани на ниво с енергийна честота 500.

Следващото ниво е ниво до което само 5% от предишните 5% достигат. „Безусловна любов“  е с честота 540 и емоционално състояние „ведро спокойствие“. Резултатът е преображение, всичко е перфектно, няма нищо грешно. Животът е преизпълнен, пълноценен, а Бог и човек съществуват в единство.

По-нагоре е нивото „Мир“, чиято честота е 600. На това ниво се калибрират хората, при които се наблюдава спонтанно изцеление.  Емоционалното състояние е блаженство, резултатът е, че човек се чувства просветлен. Възгледът е, че животът е съвършен, а за Бога – че е навсякъде, че е всеобхватно същество.

Честотите между 700 и 1000 принадлежат на едно общо ниво – „Просветленост“. Емоционалното състояние е неописуемо, съзнанието съществува в чист вид, а възгледът е, че животът просто Е. Бог и Азът са едно и също нещо. Тук се калибрират всички духовни водачи познати на човечеството от Буда, през Исус Христос, до Кришна или Мохамед. Тук се наблюдава и проблем с тълкуванията на ученията на всички тези хора. За съжаление човек може да интерпретира нещата само от нивото, на което се намира. В този смисъл често пъти основните идеи на духовните водачи остават изопачени и неразбрани.

Това, което е важно да знаем за таблицата на нивата на осъзнаване, е че всеки от нас преминава непрекъснато през различни нива, различни емоции и това е нормално. Животът ни, обаче се определя от нивото, на което пребиваваме най-често. Когато не сме предизвикани от конкретни пречки или трудности ние „витаем“ в определено емоционално състояние на таблицата, то определя начина по който отсъждаме за действията на другите или случващото се около нас като цяло. Ако имаме избор и разбираме таблицата, можем да съзнателно да вземаме решения и да правим избор водени от идеята да сме винаги по-нагоре по скалата.  

Друг важен момент е това, че трябва да приемем че ние сме хора и всички нива са нормални за нас, да знаем, че няма как да изпитаме истинска любов ако не допускаме да паднем и в най-ниските нива, когато я изгубим. Да приемаме своите слаби точки, да си даваме време да работим над тях, така че след това да повишим енергията си и да се издигнем нагоре.

Може да се срещнете на живо с Питър Сейдж на 24.04.20 г.

Следете страницата на Quantum events за бъдещи събития с Питър Сейдж

Повече статии и материали от Питър Сейдж може да прочетете в блога на Брейнфоза

Книгата на Питър Сейдж може да купите от тук.

Превод и адаптация, Диана Бойчева

---

[1] В работата си др. Дейвид Хоукинс използва думата „Бог“, за да представи събирателно понятие за все-виждащата сила, могъщата вселенска енергия, Бог или друг висш разум, с който хората асоциират вярата или разбиранията си. Макар в съвремието повечето от нас да се считат за атеисти, изрази като : „Нямам късмет“, „Все на мен“, „така ми било писано“ и тн, дават основата да приемем, че масово хората вярват в една всемогъща сила, която ръководи живота.